В книгите за самодиви има странна магия. Винаги ме привличат като магнит, особено и ако са с невероятна красива корица, както е "Дивна" от Елиса Хес. Авторката успява да запази и доразвие интереса на читателя с прекрасния стил на писане и интересната история. Още от първата страница се пренасяме в едно отминало време, когато магичните същества са живели редом до хората, имало а всякакви обичаи, не са били просто забавни хрумки, а част от бита на селянина.
Историята проследява съдбата на Дивна, която започва през една януарска нощ през 1811 г. Тогава знахарката Зоя и грънчаря Коста намират в гората така чаканата рожба. Малкото момиченце е тяхната сбъдната мечта и те я осиновяват. За съжаление, грижата и любовта могат много да дадат, но коренът винаги е по-силен. Когато посестрими на девойката я намерят нейния живот ще трябва да се промени...
Както може би сте разбрали, "Дивна" е фентъзи роман с фолклорни елементи. Но и много повече от това. Освен вълнуващи главни герои, с чиито приключения няма как да не сме съпричастни, в историята има прекрасни второстепенни герои, които също са добре развити и с точно място в сюжета. Авторката изгражда автентично атмосферата на времето, в което се развива действието, използвайки точните думи, пресъздавайки ежедневието и очакванията на хората от онази епоха, споделяйки ни много вече забравени ритуали. Всяка бръмка от повествованието е изпипана до най-малък детайл, което придава допълнителна достоверност. На моменти дори се зачудих, дали това не са действителни събития предавани от уста на уста и достигнали до Елиса Хeс от нейната баба.
Още нещо, което страшно много ми хареса е, че в началото на всяка глава има сентенция, която ни подсказва какво да очакваме на следващите страници.
